Чорапа или познат като Румен Радев, е бивш летец и настоящ изпълнител на Кремъл с президентски мандат в България. 
С други думи, човек, който може влезе в президентството със скъсани ботуши и да излезе с ръце в джобовете, наблюдавайки шоуто на политическата сцена, обещавайки да се включи в него с нещо ново някога в бъдещето, но предлагайки още от същото. Репертоарът му включва контролирана критика към изпълнителната власт, освен ако не тази лично в неговите ръце, ватнишки реторики и символични решения, които понякога карат опонентите да се чудят дали гледат политика или театрална постановка.
В центъра на публичния му альбом стоят:
- Изразяване на лично мнение и лъжи, облечени в президентски изявления, което е в пряк разрез с правомощията му като президент.
- Служебните правителства - два мандата на нестабилност, сътресения, безхаберие и пряко кремълско вмешателство в политиките на България, в които Чорапа демонстрира неумение да се прави на режисьор и едновременно на актьор в българската политическа пиеса.
- Договорът с Боташ за 4 милиарда лева с лихвите, с който Чорапа влиза в ролята на стратегически енергиен диджей - пуска газа, разклаща гъза и наблюдава дестабилизацията на държавата като сцена на ансамбълен концерт, като отрича да е виновен за решенията на служебните си правителства.
- Международни позиции, миграция и валутна политика - тук Чорапа влиза в ролята на неадекватен глобален коментатор, който не пропуска шанс да покаже контрапункт на всяко европейско действие към по-голяма стабилност и сигурност на континента, докато българската публика се чуди дали гледа дипломация или блатнишки тикток брейнрот.
Образът на Чорапа се гради върху символика, метафори и институционално присъствие, превръщайки го в маестро на контрапункта - винаги на сцената, винаги с ръце в джобовете, понякога с леко надсмешлива усмивка и тихо мляскане, докато коментира хода на пиесата, в която сам се изявава като актьор и фонов звук едновременно.